[:en]AT LAST VACATION!!!

It has been a month since I started to plan seriously a three weeks trip to the Dolomites in Italy, and so the time to depart came. I literally could not stay at home for few more days till I pack my language. Well, the reality usually is different than the plans…  And in the day that I had to leave my throat started to hurt, I started to snivel… Well this is bad luck. I had nothing to do but stay at home and start drinking tea, and after a week, with almost unclogged nose and a thermometer in the rucksack, just in case, I departed.[:bg]НАЙ – НАКРАЯ ОТПУСКА !!!

Вече месец откакто по-сериозно се заех с плановете за една триседмична разходка из Доломитите в Италия и ето, че времето за заминаване дойде. Направо не ме свърташе в къщи още ден два докато стегна багажа. Да, но плановете са едно а реалността друго… Точно в деня, когато трябваше да тръгна, като ме заболя едно гърло, като заподсмърчах… На това му се вика карък. Е нямаше какво да се прави седнах си на д-то, и почнах с чайовете, и след седмица с поотпушен нос, и един термометър в раницата, за всеки случай, потеглих.
[:][:en]

I was familiar with the path because two years ago with my girlfriend we made a trip around Austria (unfortunately she had projects and deadlines so this time I was alone. And the beginning of October usually is not very good time for hiking in the northern mountains). Definitely September is good month for traveling. Most people are already back to work, borders took 10-15 minutes to cross, huts are half empty.

As a rule a trip starts with first cock-crow … around 10. No matter how early I get up usually the plans are ruined, and so this time instead of 7 I left at 9:30. Hurriedly I entered Serbia and after I reached Nish continued on the highway. The plan was to sleep near Pecs in Hungary, and on the next day to continue to Lago di Predil, a lake which was close to the trail for my first hike.

Little after I passed through Pecs, I found a perfect place near the road, a ploughed field with wide soil road. I stopped the car, had a dinner and muffled in the sleeping bag. In the morning I woke up a little before the sunrise.

I made few photos and headed for Austria.

After few wrong turns and few one line village roads around noon I was in Austria. Then I took the highway passing by Graz towards Villach and Italy

In Tarvisio I made my first photo of the Italian Alps

So around two hours before sunset I was at the lake. The weather was gloomy and looked like it was about to rain. I parked my car near canons from First World War and took a walk around to find some interesting spots. A lot of places around Dolomites have remains from the First World War left from battles that took place in the beginning of the previous century. I can’t even imagine what is like to fight at 2000 meters altitude in winter.
I just got to the lake, which was around 200 meters from where I parked the car and it started to rain. Well looked like it was time for dinner. After 15 minutes it stopped and even the sun shone through the clouds. I took a look around and I sow an incredible rainbow over the opposite slopes.

I grabbed the photo camera, took the tripod from the boot and though it was still raining I ran to shoot the rainbow.

After a while it almost disappeared, and I walked around enjoying the wonderful scenery.

Bit by bit the sun was setting and the clouds and the peaks coloured in red.

The last sun rays were shining on Cime del Lago.

With the setting sun, over the forests on the slopes, mists appeared.

From time to time I was just standing and watching the amazing picture created by Nature.

The heart slows down its beating, you almost touch the water with your leg, silence envelopes you tightly, the wind do not move a single stalk, it is like the time stops and the last ray of light touching the peak will imprint the picture and the feeling in you. I can hardly describe the feeling, but sometimes one almost can feel the beating heart of nature. On one side cruel, on the other merciful and incredibly beautiful.

The sun set and step by step the colours disappeared and sandman came to me. I went back to the car put the seat down, muffled in the sleeping bag and did not open my eyes till the morning.

Interesting that in the car I slept better than in some of the huts where I slept on a bed.

In the morning the clouds have disappeared and the morning mists enveloped the forests and did not want to let the cold leave.

This was not a hindrance for a fisherman to try his luck at dawn.

After taking few photos I went back to the car and after another 10-15 minutes I already was at the starting point of my first climb in the Italian Alps…[:bg]Пътят донякъде ми беше познат от преди две години, когато с приятелката ми направихме една обиколка на Австрия (за съжаление тази година срокове проекти… и си бях сам. А началото на октомври вече не е най-доброто време за катерене по по-северните планини.). Определено септември е добър месец за пътуване. Повечето хора са по работните места, границите се минават за 10-15 минути, хижите не са натъпкани до дупка…
И така пътуването като правило почва рано някъде по първи петли … 10, 10 и нещо, както се пее в онази песен. Е колкото и рано да стана обикновено винаги плановете се пообъркват и вместо в 7 потеглих около 9:30. Набързо прескочих в Сърбия и след Ниш хайде по магистралата. Планът беше да спя някъде около Печ в Унгария. А на другия ден да се придвижа до Lago di Predil. Едно езеро, което беше близо до изходната точка за първата хижа. Мислех да спестя малко пари от такси за магистрали в Хърватска и винетката за Словения , която е 15 евра, но като сметнах разходите накрая се оказа, че е все тая дали през Хърватска и Словения или през Унгария и Австрия. Така че ако не искате да разгледате специално Унгария и Австрия по-бързият вариант е южният.
Малко след Печ, към 10 вечерта, си намерих идеално място близо до шосето. Някаква изорана нива с широк черен път. Спрях колата, хапнах и се намърдах в чувала. Сутринта се събудих малко преди изгрева.

Направих няколко снимки и хайде към Австрия.

След няколко обърквания, минавания през селски еднолентови пътчета около обяд стигнах в Австрия. След това по магистралата покрай Грац към Вилах и Италия. За да избегна плащането на магистралата в Италия слязох малко преди границата от нея.

В Тарвисио направих и първата снимка на италианските Алпи.

И така около два часа преди залез стигнах до езерото. Времето беше се понамръщило и май се канеше да вали.
Паркирах до някакви оръдия от първата световна война и излязох да поогледам района и да си харесам място за снимане. На много места из доломитите има бункери, окопи, тунели и какво ли още не останало от сраженията водени в началото на миналия век в планините. Не мога и да си представя какво е да се биеш из скалите над 2000 метра посред зима.
Тъкмо стигнах до езерото, което беше на 200 метра от колата и заваля. Е какво пък време е за вечеря 😉 След 15-тина минути почти спря и даже огря и слънце. Поогледах се и какво да видя. Невероятна двойна дъга се беше извила над отсрещните склонове.

Грабнах фотоапарата, измъкнах статива от багажника и вали не вали бегом да снимам.

След десетина снимки дъгата почти изчезна и аз пообиколих езерото наслаждавайки се на приказните гледки.

Постепенно слънцето клонеше към  хоризонта, а облаците и върховете се оцветиха в червено.

Последните лъчи огряват Cime del Lago.

Със залеза, над горите по склоновете се надигнаха и ефирни мъгли.

От време на време просто застивах и се наслаждавах на прекрасната картина създадена от природата.

Сърцето забавя ударите, почти докосваш с крака водата, тишината те обгръща плътно, вятърът е замрял, сякаш времето спира и последният лъч докосващ върха ще остави завинаги запечатана картината и усещането в теб. Надали мога да опиша усещането с думи, но понякога човек почти може да усети природата. Колкото жестока, толкова милосърдна и невероятно красива.

Слънцето се скри и полека лека цветовете изчезнаха, а на мен ми се доспа. Върнах се в колата пуснах седалката увих се в чувала и отворих очи чак на сутринта.

Интересно, че в колата се спеше доста приятно. Даже в някои от хижите ми беше по-неудобно на леглата отколкото на седалката

Сутринта облаците си бяха заминали, а сутрешните мъгли обвиваха горите и не искаха да пуснат студa да си отиде.

Това не пречеше на един рибар да си пробва късмета още от ранни зори.

След няколкото снимки се върнах в колата и след 5-10 минути вече бях в изходната точка на първото ми изкачване в италианските Алпи …[:]