[:en]

… I parked my car in the beginning of a gravel road where the marked trail for the hut begins. I tried to squeeze everything in my little backpack but it wont fit, so I took out one polar, raincoat and stuck in the outer pockets one jacket,  my tripod and one bottle of water. Till I prepare two climbers and another group with few men around 60 went up. The road was climbing up through the woods. [:bg]

… паркирах колата в началото на чакъления път, откъдето започваше маркировката за хижата. Натъпках малката раница (Ташев rock eagle 35) оказа се, че е малко малка, та извадих единия полар, дъждобрана и я накичих отвън със статива, якето и една бутилка вода. Докато се наглася нагоре заминаха двама катерачи и още една групичка с няколко човека на около 60 години. Пътят се катереше със серпантини нагоре през гората.[:][:en]The trees cast shadows and it was nicely cool. Prefect for ascend. From time to time there was a nice view towards the slopes starting from the other side of the valley.

After about an hour and a half I reached a meadow, from which was starting the hut supplying lift. There was a splendid view to the peaks surrounding it from all sides.

I found a fountain and filled my bottle with water. From here the hut was visible. It seemed that it is just at an arm distance.

After the meadow the road continued up, now it was a trail. It continued through a thinning pines and after very steep climb under the scorching sun, which fortunately was not very long, became flat and continued winding under the rocky peaks. After 15 minutes I was in the hut. The climbers already had climbed 30 meters up a vertical rock wall. And I sit on a table with view towards the meadow, through which I passed and take out my food. I carried my own food because it is way too expensive for me to eat all the time in huts. One meal costs 10 – 15 euros. Paying 20 euros for accommodation was quite enough.

After the meal I felt so lazy, so I took out a book and sat under the sun. The book was about some dragons and with the view around it was quite easy to imagine that thy will attack just now. After few hours around 5:30 I stood up grab a jacket and the tripod and set off for Scalini pass.

I made few photos on the trail to the pass. It was quite interesting, but with lower sun would be better.

And another vertical shot in the opposite direction.

The sun started fast to set while I was shooting here and there, and the pass appeared to be more far than I expected.

I reached the pass almost with the last sun rays. The view from the other side was fearful. How one can get down from here?

Unfortunately I was wrong and there was nothing lit by the sun that can be seen on the other side. That’s why I rushed back to a place from where there was nice view to the peaks in Slovenia.

Little after sunset everything became purple.

Then the full moon rose.

The scenery around was unearthly.

A little bit before it got dark I set off for the hut. The full moon was lighting my was and the head light was of no use. After I got back I was tempted to try a local dish, potatoes with cheese and butter, fried. After that I silently go into my sleeping bag so I do not wake two Czech guys that I shared room with.

In the morning, half an hour before sunrise I drew out of bed to shoot around the hut.

In the sky there were no clouds at all, and in the valley thin mists spread.

I came back to the hut, pack my stuff and started my trip down. At the meadow I made some more photos. Clouds have appeared and the peaks from time to time were hiding in them.

After an hour and a half I was to the car, and off to my next stop – Misurina[:bg]Дърветата пазеха сянка и беше леко прохладно. Идеално за катерене нагоре. От време на време се разкриваше гледка към склоновете от другата страна на долината.

След около час и половина излязох на една поляна, от която тръгваше лифта, с който доставяха припаси на хижата. От нея се откриваше страхотна гледка към скалистите върхове обградили я от три страни.

Намерих и чешма и си попълних запасите от вода. От тук се виждаше даже и хижата. Изглеждаше на една ръка разстояние.

След поляната пътят продължаваше нагоре, вече по пътека, през оредяващи борове и след едно зверско катерене под напеклото слънце, което за щастие беше кратко, се озовах на равната пътека виеща се под скалите. И по нея след 15 минути вече бях в хижата. Алпинистите вече се бяха покачили на 30 -тина метра по един отвесен склон. А аз побързах да се настаня на една маса с гледка към поляната, през която бях минал и да извадя лютеницата, и препечените филийки. Гледах да си нося храна, че иначе едно ядене в хижа излиза 10-15 евра. Стигаше ми спането, което беше 20.

След хапването така ме домързя, извадих си книжката (kindle -а), настаних се на слънце и зачетох за някакви дракони. Доста подходящо четиво като се има в предвид гледката наоколо. След 3-4 часа най-накрая към 5 и половина се надигнах метнах едно яке хванах статива и тръгнах към прохода Scalini.

По пътя направих няколко снимки. Пътечката беше доста фотогенична, но с по ниско слънце щеше да е по-добре.

И още една вертикална в другата посока.

Слънцето взе бързо да клони към залез докато щраках тук и там, а прохода се оказа по далеч, отколкото си мислех.

Почти с последните лъчи стигнах до него. Гледката от другата страна беше страховита. Как ли се слиза?

За съжаление, нещо сметките не ми излязоха и се оказа, че почти нищо огряно от слънцето не се вижда от другата страна. Затова забързах обратно към едно място, от което се откриваше гледка към върховете в Словения.

Малко след залез всичко стана лилаво.

После изгря и пълната луна.

Гледката наоколо беше направо неземна.

Малко преди съвсем да се стъмни поех обратно към хижата. Пълната луна осветяваше пътя ми, а челникът седеше забравен. Изкуших се да опитам някаква традиционна манджа, картофи със сирена и масло панирани, a после тихо се вмъкнах в чувала да не будя двамата чехи, които бяха в моята стая.

Сутринта половин час преди изгрева се измъкнах да поснимам около хижата.

По небето нямаше нито едно облаче, а в долината се стелеха редки мъгли.

Върнах се в хижата, събрах си багажа и поех надолу. Срещнах двама мъже от горска жандармерия (или поне така пишеше на малкия джип, който беше спрян в края на пътя ),които си седяха на един камък.

На полянката направих няколко снимки. Бяха се появили облаци и върховете от време на време се криеха в тях.

След час и половина бях при колата и потеглих към следващата спирка – Misurina[:]