[:en]

Since the temperature has fallen, and the snow still has not fall, I intend to take a walk to a frozen lake to make few photos. And so, after I sow the weather forecast for the next week and it was about to snow, there was no second chance, so I had to go now or wait till next year. With these short days and the only time I can get some sleep is the weekend I chose again Masliovsihki lakes as closest to Sofia.

On Saturday morning, till I got up and then do this and that it became 12 o’clock. I packed my backpack and around 12:30 I left, around 4 hours later, half an hour before sunset, almost breathless I reached the first lake. I threw the backpack on the ground, left the tent pitching for later and started to shoot.

The lake was incredible! It was almost completely frozen, only where the water flows out it was not.

Well in the sky there was not a single cloud. Just half moon.

In the opposite direction of the sunset the sky began slowly to get pink.

And then it became purple.

The ice was quite thick, but I did not want to test it where the depth was more than a span.

Gradually the colours disappeared and the first stars shown.

The time to pitch my tent came. There were quite strong gusts of wind, the ground was frozen and I hardly could fix the stakes into the ground. So after 40 minutes, my longest tent pitching it was time for dinner.

Around 9 I put a fully charged battery and let the photo camera to shoot, then tuck into the warm sleeping bag and tried to sleep.

With the strong gusts of wind bending the tent it was a bit difficult to fall asleep, but when the phone rang at 6:30 I was already awake and ready to getup.

The sky continued to be clear without a cloud.

A little bit after the sunrise peak Maliovitsa colored red from it first rays.

After the sun climbed higher I made few photos of the strange forms in the ice.

From the previous evening I also marked a spot with frozen grass in it.

And then I packed and back to Sofia. On the way down with the last remains of energy in my batteries I shot and the frozen stream that runs by the trail. It had also frozen the upper part of the trail so I had to climb up and down strait up.

[:bg]

От както паднаха температурите, а снегът така и не заваля, се каня да се разходя до някое замръзнало езеро да поснимам. И след като за следващата седмица прогнозите бяха най-накрая да завали, вече нямаше накъде да отлагам. С тези къси дни и с кратките събота и неделя, в които да се наспи човек, като най близки, пак поех към Мальовишките езера.

Събота сутринта, докато стана, докато свърша това онова и стана 12. Изхвърчах към 12:30 и около 4 часа по-късно, половин час преди залез слънце, с изплезен език, стигнах до първото езеро. Хвърлих раницата, оставих опъването на палатката за после и се заех да снимам.

Езерото беше невероятно! Почти цялото замръзнало, само там където се изтичаше имаше останала течаща вода.

Е на небето нямаше  и едно облаче. Само половин луна.

В противоположната на залеза посока небето полека порозовя.

А после стана и лилаво.

Ледът беше доста дебел, но не ми се разхождаше на повече от педя дълбочина да го пробвам.

Постепенно цветове изчезнаха и първите звезди се появиха.

Дойде време да си опъна и палатката. Беше излязъл доста силен вятър, който духаше на пориви, земята беше замръзнала и едвам се забиваха колчетата. След най дългото ми опъване на палатката почти 40 минути по късно разпънах чувала и се заех да хапна.

Към 9 сложих неизползвана батерия и оставих фотоапарата да си снима, а аз се мушнах на топло и се пробвах да поспя.  С този вятър сгъващ палатката почти на две спането беше малко трудно, но когато телефона звънна в 6:30 за ставане вече се бях събудил и наспал.

Небето продължаваше да е без ни едно облаче.

Малко след изгрева Мальовица се оцвети в червено.

Направих и няколко снимки на формите в леда.

Още вечерта си бях харесал и едни замръзнали в него треви.

След като се наснимах събрах багажа и хайде обратно към София. Пътьом с последните остатъци от батерията снимах и замръзналото поточе, покрай което върви и пътеката до езерата. То беше замразило и горната част на пътеката и трябваше да се драпа без пътека по стръмното.

[:]