[:en]

After a whole day of turns on the alpine roads around 6pm I was at Misurina. I parked the car, grabbed the photo camera and the tripod and went for a walk around the lake.[:bg]

След цял ден завои по алпийските пътища, към 6 вечерта пристигнах в Мисурина. Оставих колата нарамих раницата с фотоапарата, статива и тръгнах да обикалям покрай езерото.[:][:en]

The place is incredible. Everywhere behind the pine trees you can see fairytale peaks rise

and reflect in the lakes surface.

Even the hotels do not ruin the view too much. Most of them are in alpine architecture with flowers on every window and balcony.

A bunch of ducks swam the lake and gathered around the banks on every noise of a bag opening.

The nice clouds in the sky were a sign for a beautiful sunset, but unfortunately they covered the sun and it did not color them in the end.

After the last photos I chose a hotel nearby for the night. The next day I was about to climb towards one of the most famous place in the Dolomite mountains.

Even the hotels do not ruin the view too much. Most of them are in alpine architecture with flowers on every window and balcony.

[:bg]

Мястото е невероятно. От всякъде зад боровите гори надничат приказни върхове,

които се отразяват във водите му.

Даже хотелите не развалят твърде много мястото. Повечето са в алпийски стил и с прозорци и балкони пълни с цветя.

Цял куп патета плуваха из езерото и се скупчваха покрай брега при първия шум от отваряне на торба.

Облаците обещаваха невероятен залез, но и те го осуетиха, като така и не пуснаха слънцето да ги оцвети в червено.

След последните снимки се настаних в един от хотелите за баня и сън. На другия ден предстоеше изкачване към едно от най-известните места в Доломитите.[:]