[:en]This is one of the most famous places in the Dolomites mountain. There is a road to it and it is more crowded than my preferences, but it turned out that around the sunrise and sunset hours it is also peaceful and quiet.

[:bg]Това е едно от най-известните места в Доломитите. До подножието на върховете има шосе и е доста по-населено от моите предпочитания, но в крайна сметка се оказа, че по залез и изгрев също е и тихо и спокойно.

[:][:en]So In the morning I moved with the car a bit up the road and left it where I hoped parking was allowed. Grab my backpack and headed to Lavaredo hut.

The trail is very nice and it is not hard at all. I can’t understand why so many people use their cars and pay to climb there.

In the late afternoon I went for a walk to find a nice place for shooting.

I walked to the other side of the peaks because the sun was setting there.

Unfortunately there were clouds on west and the sunset was not very spectacular.

I made few more photos on my way back to the hut.

As the light faded the Sky colors shifted to purple.

In the morning I woke before the sunrise and tried to go out of the hut. Well I was surprised to find the main way through the restaurant closed. I was lucky that there were two other Italian guys who also were chasing the sunrise. So they revealed me the secret emergency door.

Now I decided to shoot towards the rising sun. Though there were no clouds in the sky. There were mists in the valley and the peaks on the other side were spectacular.

It seams that I did not noticed them the previous day but in the morning light they were really like in fairytale.

The sun lit the highest peaks.

[:bg]И така сутринта преместих колата малко по-нагоре и я спрях на място, където се надявах, че е разрешено паркирането. Хванах раницата и поех към хижа Лаваредо.

Пътеката е много приятна и въобще не е трудна. Не мога да разбера как толкова много хора плащат за да се качат до там с колите. Освен мен имаше само още една млада двойка, които бяха тръгнали по пътеката, но даже и със снимането ги поизпреварих доста до хижата.

В късния следобед отидох да се поразходя и да си намеря място за снимки.

Прехвърлих се от другата страна на върховете, понеже слънцето заляваше от нея.

За съжаление на запад имаше облаци и залезът не беше много впечатляващ.

Направих още няколко снимки по пътя наобратно към хижата.

Докато светлината си отиваше цветовете на небето се преляха към лилаво.

Сутринта се събудих преди изгрев и се опитах да изляза от хижата, но бях изненадан. Пътят през ресторанта, по който бях влзал вечерта беше заключен. Имах късмет, че имаше още двама италианци, които също преследваха изгрева. Те ми разкриха тайния авариен изход.

Този път реших да пробвам да снимам от другата страна към изгряващото слънце. Въпреки че мямаше облаци в небето, имаше мъгли в долината и върховете бяха невероятни.

Предния ден не ги бях забелязал, но в светлината на изгрева изглеждаха като излезли от приказка.

Слънцето ги огря с първите си лъчи

[:]